Dragon’s Dogma – Ревю

Днес ролеви игри излизат кажи-речи всеки ден. Някога, не чак толкова отдавна, през 80-те години на миналия век, нещата не стояха точно по този начин. Жанрът беше почти мъртъв (или поне изпаднал в клинична смърт) и единствено появата на гениални, новаторски заглавия като Baldur’s Gate и Diablo го възродиха за нова слава.

Всъщност успеха на тези две игри беше толкова значим и феноменален, че днес така наречените RPG (role playing game) са доминантен жанр – не само че продават милиони копия, но и са проникнали дълбоко в материята на други гейм жанрове. На практика в наши дни трудно може да се намери актуално заглавие без ролеви елементи в една или друга степен.

Подобен успех обаче винаги е бил нож с две остриета, тъй като с възхода си ролевите игри някак изгубиха себе си, размиха се жанрово и фокусът им се измести в нови и неподозирани плоскости, далеч от това, което най-старите им фенове наричат „хардкор RPG преживяване„.

Затова днес по-рядко ще видите някоя наистина оригинална идея в това отношение – повечето съвременни заглавия от жанра по-скоро преповтарят добре познатите канони я на Baldur’s Gate, я на Diablo, я на други ранни класики, като например The Elder Scrolls или Gothic.

Иска ни се точно тук да ви кажем, че новата оферта по темата на Capcom не се вписва в тази дефиниция, че предлага нещо наистина ново, оригинално и невиждано досега. Уви, не такъв е случаят с Dragon’s Dogma.

Под това име ще откриете едно ни повече, ни по-малко стандартно RPG, издържано (трябва да признаем) в най-добрите традиции на добре познати архетипи на жанра като Elder Scrolls и Gothic.

В същото време Capcom са се постарали максимално да излязат извън рамките на буквалната имитация и дословното клониране и да придадат на играта си уникален облик и излъчване.

Всъщност, стремежът към оригиналност е белязал Dragon’s Dogma в почти всеки един неин геймплеен аспект – от сюжета, през бойната система, до света и героите й.

Така резултатът в крайна сметка е една ролева игра колкото позната, толкова и различна, нова и интересна.

Наистина любопитно постижение и ако горното изявление ви звучи противоречиво, то е защото Dragon’s Dogma наистина е много противоречива игра.

Тя ви залива с необичайности още от мига на стартирането си. В заглавното меню, например, ще ви посрещне динамично рок парче с тежки китарни рифове – абсолютно неочаквано на фона на класическия „фентъзи средновековен меч и магия декор“ на играта.

Геймплейно Dragon’s Dogma бързо ще предизвика у вас познати асоциации с няколкократно споменатите вече Gothic и Elder Scrolls, но в същото време веднага ще забележите и няколко, наглед дребни, но съществени разлики.

Разбира се първата е свързана с историята – основната сюжетна линия всъщност звучи доста интересно и оригинално (поне за феновете на западните ролеви игри).

Геймплей видео:
httpv://www.youtube.com/watch?v=MuRIbNo6vak

Няма да издаваме прекалено много детайли тук, за да не развалим удоволствието от това да ги откриете сами, но да кажем, че в Dragon’s Dogma идеята за вечното противоборство между добро и зло е намерила нова трактовка, която радва с различния си поглед към познатото.

Да, главният герой (управляван от вас) се изправя срещу страховито и древно зло (в случая дракон), но взаимовръзката тук е доста по-интересна и сложна от обичайното „той е лош, ти добър, значи трябва да го убиеш и да спасиш света“.

Тази линия на сюжета по интересен начин е развита и на геймплейно ниво. Познатата ви концепция за „избрания“ в Dragon’s Dogma включва и уникални умения за избор на до двама придружители, които да ви помагат в битка.

Селектирането им измежду герои със стотици различни способности, екипировка, пол и клас си е игра само по себе си и съветът ни е да не го претупвате. Тъй като Dragon’s Dogma е създадена така, че да бъде играна от група персонажи, не соло, в повечето ситуации едва ли ще можете да се справите сами. Още повече, битките изискват определено съчетание от умения, които няма как да бъдат концентрирани в един герой. Така че групата, която ще ръководите, трябва да е много добре балансирана, а способностите на придружителите ви – да допълват тези на главния герой.

Всичко това е доста интуитивно реализирано, а управлението на придружителите не изисква някакви специфични умения – те демонстрират доста добро ниво на изкуствен интелект и вместо да ви се пречкат в краката през повечето време (както доста често се случва при опитите за реализация на подобни идеи в други заглавия), всъщност са доста полезни и реагират удивително адекватно при различните ситуации.

Извън този си доста интересен аспект, Dragon’s Dogma е класическо екшън RPG от най-висша класа. Играта е доста комплексна, с разчупен свят, отворен за изследване (пак в стил Elder Scrolls и Gothic) и тонове задачи за изпълнение.

Накратко – с потенциал да ви забавлява десетки часове. Ако сте почитатели на жанра, не бихте искали да я пропуснете (ако, разбира се, не сте твърде заети да изтребвате орди гадини в Diablo III).

Взето от Avtora.com

The following two tabs change content below.

ТОП игри

Редактор
Научете повече за иновациите в света на компютърните, конзолните и онлайн игрите. Всичко за последните приложения и игри за мобилни устройства.

Един коментар в Dragon’s Dogma – Ревю

  • Tatyana  написа:

    Хорът, който пее в саундтрака е Софийски камерен хор „Васил Арнаудов“ 🙂

Оставете коментар

Може да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.