Diablo III – Ревю!!!

Diablo III – Дяволът възкръсна : )

Чувството може да се оприличи най-точно с нърдгазъм

От интрото, през саундтрака до интерфейса и самия геймплей, изпълнен с изключителна динамичност. Това разбира се е усещането в първите два часа. Дали ще се задържи? Има само един начин да разберем. Затова елате с мен на едно по-дълго пътешествие (независимо дали се чудите дали да си купите играта или дори вече я играете), което ще ни отведе през най-новото творение на Blizzard. Ще видим дали наистина чакането си заслужаваше. Дали новият арт стил е подходящ, как промените в системата с умения се отразява на геймплея като цяло, що за история предлага и т.н…

За съжаление не е толкова лесно да рецензираш игра, в която просто не можеш да се логнеш. Вечерта, в деня на своята премиера, сървърите на Diablo III отново са пренатоварени. Влизането в света на Sanctuary не е толкова лесно, колкото изглежда, а Error 37 се превърна в доста мръсен израз за хиляди геймъри.

За щастие Blizzard осъзнава този проблем и твърди, че скоро ще го разреши. Междувременно не ни остава нищо друго, освен да играем сутрин, на обяд и в ранния следобед. А тези, които имат неблагоразумието да излязат по някое време като мен и да се приберат привечер… Е, кофти…

Цялото ревю е дълго, но доста интересно и интригуващо…

Междувременно бих могъл да ви споделя

впечатлението си от управлението и от цялостното усещане

да контролираш героя си. В моя случай – Wizard. Diablo III е в пъти по-динамична от която и да е хек-енд-слеш ролева игра, която някога съм играл. В сравнение с нея Diablo II е просто едно дърво, наистина. Буквално усещаш как вкарваш поредната магия в лицето на даден враг. А когато някои противници те запокитят назад и паднеш по гръб, усещането наистина е яко. Да, дребни елементи, но наистина въздействащи.

За динамичността до известна степен допринася и факта, че може да разрушавате част от околната среда около вас. Маси, столове, греди, малки каменни статуи, каквото се сетите. А най-хубавото е, когато примамите група противници и спуснете полилей над главата им или пък просто махнете дървените подпори, крепящи крехката каменна стена, и всичко това ги помете с един замах.

Не на последно място за динамичността на играта допринася и това, че Diablo III ви стимулира да убивате по много и/или наведнъж. Унищожете 20 противника за максимално кратък период от време и Diablo III ще ви поздрави. Дори ще ви даде бонус опит. Същото важи и за предметите. Пометете 15 делви и 2 маси и пак ще бъдете възнаградени. А ако успеете да унищожите няколко гадини с един-единствен удар, например мощно AOE (area of effect), още по-добре…

Въпреки че в първите дни от премиерата си Diablo III има почти всички проблеми, които спохождат и едно средностатистическо MMORPG, играта определено успява да блесне със своята презентация и геймплей в моментите, в които успеете да се свържете към нейните сървъри.

Да вземем за пример противоречивия й анимационен арт стил. Както може би знаете, преди да се спрат над настоящата визия, Blizzard са преминали през три ревизии. Очевидно и на тях не им е било лесно да решат как точно трябва да изглежда Diablo III. И наистина – на пръв поглед играта не е особено мрачна и наподобява по-скоро WarCraft, отколкото Diablo II, тъй като палитрата от цветове е с една идея по-голяма.

Въпреки това с напредъка в играта ще се уверите, че компанията е успяла да постигне някакъв баланс между веселата шарения и мрачната атмосфера. Така например част от откритите пространства са пищни, светли и цветни, което е непривично за поредицата. Влезте в някое подземие обаче, и ще попаднете в типичната Diablo. Кръв, мрак и разруха дебне от всеки ъгъл.

Що се отнася до качеството на графиката – да, тя не е върхът на сладоледа и определено можеше и по-добре. Но не бива да забравяме, че Blizzard никога не са се славили с ултра добри заглавия във визуално отношение. Компанията винаги се е опитвала да направи така, че игрите им хем да изглеждат прилично (но не впечатляващо), хем да вървят на колкото се може повече компютри, дори и на по-стари машини. Една безспорно печеливша стратегия.

И все пак – не можем да отречем, че визията на Diablo III няма и своите силни моменти. Някои територии изглеждат впечатляващо, а вниманието към дребните детайли е доволно голямо, поне в градовете.

В нито един момент в Diablo III няма да ви е скучно

Средата около вас се променя почти толкова бързо, колкото и противниците, срещу които ще се изправяте. Нови същества с различни и любопитни умения ще се опитат да ви препречват пътя към по-хубавия предмет. Някои дори в буквалния смисъл. Има противници, които могат да ви заклещят на едно място, образувайки стени около героя ви. Други гадини пък изпускат злато всеки път, когато ги ударите (просто защото носят цяла торба с него), и всячески се опитват да се измъкнат от вас, да си направят портал и да избягат. Трети същества, като пустинните червеи, могат дори да ви погълнат, ако застанете под тяхната дупка. За щастие после ви изплюват. Има и такива, които ще разбият стена, за да си проправят пряк път до вас, когато се опитвате да им се измъкнете. Очевидно е, че Blizzard са се постарали всячески да разнообразят гадините, срещу които ще се биете ден и нощ на всевъзможни трудности. И са успели.

Същевременно подземята, които са в изобилие, не са твърде големи, а в края на всяко едно ще откриете паметник, който ще ви телепортира в самото начало, за да не се разкарвате излишно.

Blizzard се е постарала да направи изследването на света и убийството на орди от чудовища максимално безпрепятствено.

Интерфейсът

например е доста интуитивен. Уменията са разпределени в няколко групи (скил дърво няма, но за това – по-късно) – за левия и десния бутон на мишката, както за клавишите от 1-4. Това от своя страна прави и използването им изключително лесно.

Историята пък по никакъв начин не застава на пътя ви. Моментите, в които трябва да стоите до някое NPC, за да го изслушате какво има да ви каже, са изтласкани на заден план. Често разговорите се осъществяват в движение, докато вие избивате поредната вълна от същества. Ако намерите книга, разказваща за отминали събития пък, няма да ви се наложи да я четете. Напротив – фоновият шум ще се заглуши, докато професионален актьор ще ви я изчете.

Тук е моментът да вмъкнем, че историята не е особено впечатляваща, не блести и с оригиналност, а на моменти дори разочарова. Тук-таме има по някоя и друга интересна идея, но като цяло има какво още да се иска и можем само да се надяваме, че в бъдещите експанжъни Blizzard ще се постарае малко повече.

За да направят геймплея още по-плавен

компанията е решила да го опрости максимално и да се отърве и от някои ключови за Diablo II елементи. Така например Scroll of Identify и Scroll of Town Portal вече са в историята. Сега, за да идентифицирате даден предмет, трябва просто да кликнете върху него с десния бутон (елементът на изненада се запазва). За да се върнете в града пък, е достатъчно да натиснете T. Нито повече, нито по-малко. На пръв поглед тези промени могат да изглеждат еретични за хардкор феновете на поредицата. На практика обаче те действат изключително добре, не затормозяват играча излишно и дори правят приключението по-плавно.

Колбичките с мана също са премахнати. Сега всеки герой има специфичен ресурс за уменията (поне за част от тях, някои просто имат Cooldown), който се възстановява автоматично. Wizard например разполага с Arcane Power за част от уменията си, Witch Doctor – с мана, Barbarian – с Fury, Monk – със Spirit, а Demon Hunter с комбинация от Discipline и Hatred. На практика тези промени също действат много добре и допринасят за цялостната динамичност на геймплея, без да го променят кой знае колко много.

Не на последно място – Blizzard са коригирали и начина, по който работят колбичките за здраве. Сега те не могат да бъдат използвани нонстоп, а разполагат със свой собствен cooldown. Това до известна степен ще затрудни живота ви, особено на по-високи трудности и при битки с босове. Така обаче играта е много по-предизвикателна и по-интересна. Cooldown-ът, разбира се, се компенсира до известна степен от наличието на своеобразни сфери с кръв, които не могат да се взимат, а ви лекуват директно щом минете през тях.

играта има великолепни хрумвания и е по-динамична и епичина отвсякога

В първия текст например може да научите повече за това как Blizzard успява да разнообрази сраженията с безчетните орди от чудовища и как успява да внесе доза екшън в цялостното приключение.

От друга страна обаче, все още ми е леко трудно да преживея липсата на традиционното дърво с умения. Спомням си как в Diablo II тръпнех с очакване скалата с опит да се запълни и да получа безценната една точка, която да избера в кое точно умение да поставя в зависимост от това от какво точно се нуждае моят герой в момента. Сега, всичко това, за добро или лошо, се случва автоматично. Когато качите ниво, Diablo III ви възнаграждава или с ново умение, или с нови руни, или и с двете. Разпределението на точки в статистиките също е елиминирано, макар че това е нещо, което по-скоро мога да разбера. Варваринът се нуждае от сила, магът – от интелект, демон ловецът – от ловкост. Рано или късно се озоваваме в позиция, в която поставяме всички точки в основните показатели на нашите герои. Вероятно заради това Blizzard решава да ни спести и тази част от ролевия геймплей.

Какво ни остава по отношение на уменията?

Ако погледнете в долната част на екрана, ще откриете малка лента, върху която може да поставяте своите умения. Вариантите не са много – 1, 2, 3 и 4, както и ляв и десен клик, но са напълно достатъчни за битка. Повече просто не ви трябва. Не забравяйте обаче да активирате Elective Mode от опциите, за да позволите пълна кустомизация на разположението на уменията по бутоните. В противен случай определени скилове са фиксирани за конкретни клавиши.

За щастие, не всичко е толкова постно, колкото изглежда. Познатите ни от Diablo II руни, които извираха от труповете на чудовищата и които можехме да комбинираме, за да облагодетелстваме екипировката, вече ги няма. Руните в Diablo III се използват за подобряване на уменията. За разлика от много игри обаче, промените (поне някои) въобще не са козметични. Да вземем за пример класа Wizard. В основата си Frost Nova е умение, с което героят излъчва леден обръч около себе си, който замразява противниците наоколо. Със руната Shatter обаче има шанс вледенените врагове да излъчат още една Frost Nova, когато умрат. С Deep Freeze пък ако ударите повече от 5 същества, получавате бонус към критичните си щети. А най-хубавото е, че всяка руна променя самото умение и визуално. При това съществено. Да – на пръв поглед дребна идея. Но определено добра.

Общо взето разнообразието от умения и руни (по 5 за всяка способност), както и възможните комбинации между тях, е предоволно. Това до известна степен компенсира липсата на традиционно дърво. Но пък от друга – ограничава вариантите на развитие при вдигане на ниво. Преди, в Diablo II, респециализирането бе невъзможно. Това допълнително затрудняваше разпределянето на точки в статистики и умения и ни караше малко или много да мислим. Сега, един герой, достигнал тавана на развитие (60), е абсолютно същият с този на играча X. Единственото нещо, което го отличава, е комбинацията от умения, които е избрал да постави на бара, както и предметите, които е екипирал.

Така неизбежно стигаме и до противоречивия търг (аукцион),

в който може да се продава всичко – злато, предмети, дори герои – както с виртуална валута, така и с истинска. Да речем, че вие сте прекарвали дълги безсънни нощи във фармене на босове на най-високата трудност. С кръв и пот на чело сте събрали едни от най-хубавите предмети в играта. Изведнъж идва играчът X, дава стотина долара и се сдобива с герой на ниво 60, облечен със същите хубави дрешки, като вашите. При това за 5 минути. Някак си не е честно. В сингъл и кооп игра това няма особено значение, да не казвам никакво. Когато PvP режимът обаче стане достъпен, несъмнено ще възникнат проблеми, които на този етап са трудно предвидими.

Как стоят нещата с героите като цяло?

Ако се вгледате в скрийншотовете, ще видите, че основният герой, с когото изиграх играта, е Wizard. Трудно е човек да се оплаче от него. Уменията са адски разнообразни и в един момент ви превръщат в истинска елементална машина, която прекосява бойното поле с гръм, трясък и огън.

Що се отнася до останалите герои – Monk, Barbarian, Witch Doctor и Demon Hunter, не съм имал време да ги разгледам по-задълбочено от 30-на минути. За сметка на това обаче в сайта на Blizzard всеки, който иска, има възможност да проучи техните умения. Всички изглеждат наистина добре, може би с изключение на Demon Hunter-а, който представлява комбинация от амазонката и асасина от втората част.

Witch Doctor-ът определено е любопитен персонаж и това ще е вторият герой, който смятам да кача до 60-то ниво. Нещо като некромант с шамански привкус. А вие?

Занаятчии

Не е тайна, че Diablo III включва и крафтинг система. На този етап обаче тя изглежда леко постно. Дори е, смея да твърдя, скучна. Разполагате с Blacksmith и Jeweler. Първият ви прави брони и оръжия от всякакъв тип с материали, които получавате от разглобяването на най-малко сини предмети. Нови рецепти пък получавате с ъпгрейдването на самата работилница с пари, а по-късно и със специални страници (диаграми). Изборът на предмети обаче е много малък, а статистиките, които получават, са всеки път на произволен принцип. Да речем, че ви трябва меч с повече сила. Шансът да го получите от първия път е минимален. Общо взето все едно играете на тото. Лошо няма. Но защо това да важи за всички предмети?

Що се отнася до Jeweler, той ви позволява да комбинирате скъпоценните камъни, намерени до момента, и да създавате техни по-добри версии, които впоследствие да поставяте в предмети със сокети – поне едно нещо, което не е махнато от Diablo. На практика той изпълнява ролята на любимия на мнозина Hordaric Cube (който го няма в третата част). Но в значително по-опростен вид. Ако има едно нещо, чиято липса не мога да прежаля, е именно въпросният куб. Спомняте ли си колко готино беше да експериментирате със руните и скъпоценните камъни? С пръстените, дори с колбичките кръв? Така например кубът превръщаше три пръстена в амулет, а 3 амулета – в пръстен. Вариантите бяха почти безброй. А сега една от най-интересните екстри в Diablo е безцеремонно захвърлена в кошчето. Предполагам, че Blizzard ще обогатява играта с течение на времето с ъпдейти или експанжъни. Няма как да не отбележим обаче, че кустомизацията на екипировката на този етап не може да стъпи и на малкия пръст на Diablo II.

Последователи

Един елемент от втората част, който е претърпял развитие, а не е безцеремонно опростен, са последователите. Преди на човек трудно можеше да му пука какво се случва с NPC-тата, които го следват. Ако ги наречем безполезни, няма да сгрешим.

В Diablo III обаче нещата стоят малко по-различно. Вашият герой може да вземе със себе си Templar, Scoundrel или Enchantress, които да екипира с оръжие, пръстени и амулет, както и със специфична за класа предмет. Нещо повече – всеки един от тях разполага с по осем доста полезни умения, групирани по двойки (само четири могат да бъдат активни). Така например тамплиерът може да ви лекува или да таунтва противниците. Но не и двете едновременно, докато чародейката – да увеличава скоростта на атака на съюзниците си или да кълне враговете (отново – само едно от двете).

Последователите вършат значително по-добра работа от NPC-тата в Diablo II, а ако умрат, просто се съживяват автоматично след няколко секунди. Те изпълняват и още една роля – да разнообразяват приключението ви с разговори с героя. Единствено Scoundrel обаче има по-интересни реплики. Ако играете твърде дълго с него обаче, те бързо започват да се повтарят и да омръзват.

Историята – СПОЙЛЕРИ

В първата част на ревюто вече споменах, че историята не е особено впечатляваща. Основният й проблем е, че е твърде предсказуема. Още от самото начало бях убеден, че странникът, паднал от небето, е именно Тириел, а Лия ще се превърне в Диабло. Да не говорим, че не е особено оригинално именно лордът на ужаса да бъде последен бос в три игри подред. В Diablo II нещата бяха извъртени по малко по-добър начин, но в тройката Blizzard вече започна да се изтърква.

Не всичко е загубено – със следващите експанжъни компанията би могла да поеме по коренно различна посока и да разкаже една история, която наистина си заслужава. На мен обаче не ми се чака още година-две за нещо такова.

Заключение

И така – заслужава ли си да се сдобиете с Diablo III? Ако сте хардкор фенове на играта, със сигурност вече е на харддиска ви, така че няма какво да ви убеждавам. За останалите от вас мога да кажа само едно – за своя жанр играта е наистина добра, макар и значително опростена. Струва ми се обаче, че можеше да бъде и великолепна. Но на този етап определено не е. Може би след време – все пак повечето минуси са лесно оправими. Но кой знае…

Ревюто е взето от PCmania.bg

The following two tabs change content below.

ТОП игри

Редактор
Научете повече за иновациите в света на компютърните, конзолните и онлайн игрите. Всичко за последните приложения и игри за мобилни устройства.

Един коментар в Diablo III – Ревю!!!

  • naiko  написа:

    naiko

Оставете коментар

Може да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>