Medal of Honor 2010

Тежката артилерия от игри тази есен продължава с Medal of Honor – новото лице на старата поредица, което предизвика повече дебати по историята си, отколкото по геймплея. Но ето, че играта на Danger Close и DICE вече е тук и въоръжени с копие, любезно предоставено ни от „Пулсар”, навлизаме в дебрите на афганските планини, за да видим кой точно ще излезе победител в тази битка.

Хайп – приятел или враг

Обикновено хайпът е мерилото, с което се измерва доколко една игра е очаквана и с потенциал за хит. В случая с Medal of Honor обаче нещата сякаш излязоха извън контрол, още когато стана ясно, че играта ще зареже традиционната и (вече) политически коректна територия на Втората световна война, за да се впусне в един съвременен конфликт, този в Афганистан. Различни псевдо разбирачи и пазители на морала веднага захапаха автори и издатели за това, че си позволяват да си правят шега с една сериозна криза, която се развива и в момента.

А след това и талибаните нанесоха истински удар по американската гейм индустрия, без дори да са изхабили един патрон от своите Калашници. Причината, както всички знаете е, че авторите решиха да нарекат един от двата лагера в мултиплейър режима на играта като „талибани”, с което предизвикаха гнева дори на Пентагона. Военното министерство обяви, че няма да толерира притежанието на Medal of Honor в своите бази и дори когато ЕА направи стъпка назад и прие неутралното наименование „Opposing force”, горчивият вкус в устата остана.

Абстрахирайки се от евтините опити за популярност ала Джак Томпсън, всъщност е похвално, че Danger Close хвана бика за рогата, а не заложи на измислен сценарии, като научната фантастика, която видяхме миналата есен в Modern Warfare 2. Да работиш с такава деликатна материя не е лесно и за чест на студиото трябва да кажем, че успя да отстои позицията си.

Напред към играта

В днешно време не е лесно да изкараш на пазара съвременен шутър, без той автоматично да бъде сравнен с поредицата Call of Duty. Хитрите лисици в ЕА добре знаят това и заложиха на интересен ход – игра с два енджина и от две студия, така че да разширят максимално потенциала й за успех. Така сингъл режима бе поверен на Danger Close (бившето EA Los Angeles), с мултито се заеха шведите от DICЕ. Естествено всяко студио използва собствен енджин (поредната модификация на Unreal 3 и Frostbyte 2) и се справя със задачата по характерния си начин. Резултатът от този находчив, но и може би прекалено оптимистичен ход, не е обезкуражаващ, но проблемите пред играта не са малко.

В сингъл режима ще имате възможност да проследите от близо няколко операции на т.нар. Tier 1 или подразделение за специални операции, в което участват някои от най-добрите американски бойци. На пръв поглед това звучи вълнуващо, но трябва да имате предвид, че противно на холивудската логика, специалните операции не винаги са толкова зрелищни. За тези 6-7 часа, които са достатъчни, за да видите края на Medal of Honor, ще поемете контрол над няколко различни бойци и ще видите Афганистан от различни гледни точки. Практическият резултат от тази виртуална шизофрения е, че просто няма как да се очаровате от историята. Тя е по-земна от Modern Warfare 2, но не предполага да я следите със затаен дъх. Няколко сцени ще ви направят впечатление, макар че в играта няма изненадващи обрати, защото от самото начало е ясно кои са лошите.

Геймплей като геймплей

Medal of Honor се държи като стандартен шутър от първо лице – движите се с WASD, можете да клякате и да се просвате на земята, както и да надничате наляво и надясно. Имате две основни оръжия и пистолет, както и няколко гранати. Не е възможно да тичате и да презареждате едновременно, точно както в MW2. Нищо наистина ново, казах ви.

Или не съвсем. Едно от малкото геймплей нововъведения е възможността да попълните мунициите си от вашите партньори в спецотряда. За целта, когато наближите края на патроните си, трябва да се приближите до някой от бойците и с клавиша F да поискате презареждане. Алтернативно може да събирате оръжията на падналите врагове, които се срещат често, но в такъв случай колегите ви няма да могат да ви предложат от своите куршуми. Простичко, но ефектно и ви кара да се замислите за малко.

Извън това в голяма част от времето, прекарано в сингъла на Medal of Honor, изпитвах чувството за дежавю. Макар и да звучи светотатствено, начинът на игра доста напомня на оригиналната CoD 4: Modern Warfare. Цялата кампания е построена върху скриптирани събития, които не ви позволяват много свобода, но на вас това някак си не ви пречи, защото сте прекалено унесени в играта, за да разберете, че през цялото време някой деликатно, но твърдо, ви води за ръка по точно определен път. Имате задължителната за всеки шутър снайпер мисия, възможност да се повозите на няколко превозни средства, както и да се качите на вече легендарния AC-130.

Всичко това не значи, че Medal of Honor е лоша игра. Напротив, геймплеят е бърз, престрелките динамични, а на екрана се появява и иконка всеки път, когато регистрирате хедшот. Въпреки че в играта липсва системата за разрушения Destruction 2.0, позната ни от Bad Company 2, някои прикрития могат да се унищожат при концентрирана стрелба, което привнася известен тактически елемент.

Афганистан е красиво място… с Unreal

Въпреки че е поостарял и доста поизтъркан, Unreal 3 е приложен изключително сполучливо в играта. Всяка една сцена – от широките открити пространства през заснежените планини до сгушените под тях селца – е пресъздадена особено добре. На 1920х1080 и с всички детайли на максимум, Medal of Honor изглежда много добре.

Особено внимание е отделено на озвучаването. Както говора, така и звуковите ефекти на оръжията са изпипани отлично и ако имате възможност в даден момент да дадете единичен изстрел, без да има допълнителна какафония, ще чуете как той постепенно отеква в далечината.

Бъгове?

Една от основните критики към всички версии на играта, както РС, така и конзолни, е свързана с няколко особено неприятни бъга. Някои от тях изглеждат по-скоро досадни и са свързани с неумението на вашите колеги от отряда да намерят пътя или да се придвижат през отворена врата. Други обаче са по-сериозни и се налага да се върнете към последния си чекпойнт, което „изяжда” десетина минути игра.

При моето изиграване се натъкнах на бъгове предимно от първия вид, но във всеки един случай подобни изживявания са неприятни. Наистина е изненадващо, че Danger Close са оставили такива технически неточности да се промъкнат до крайната версия на играта, особено с претенциите за ААА заглавие. Надяваме се това да се оправи с бърз пач.

Както вече бе споменато, сингъл кампанията на МоН е доста къса и на нормална трудност може да бъде мината за около 7 часа. След това едва ли ще намерите причина да се върнете отново към нея, но за сметка на това може да опитате т.нар. Tier 1 Mode, където пак личи вдъхновението от CoD 4: Modern Warfare. Този режим представлява аркадно преиграване на всяка една мисия на висока трудност. Имате определено време, за да я минете, а различни изпълнения като хедшот и удар с нож временно „замразяват” таймера.

В заключение сама по себе си Medal of Honor е добро заглавие, което не допринася с нищо ново за FPS жанра, но с ефектната си скриптирана кампания копира доста добре Call of Duty. Проблемът, който пречи на играта е, че тя до голяма степен е жертва на хайпа и предимно негативната реакция, която се породи още преди излизането й. Освен това техническите бъгове, които не са изчистени, просто не подхождат на заглавие от такъв калибър. С други думи, добре, но можеше и повече.

Източник: pcmania.bg

The following two tabs change content below.

ТОП игри

Редактор
Научете повече за иновациите в света на компютърните, конзолните и онлайн игрите. Всичко за последните приложения и игри за мобилни устройства.

Един коментар в Medal of Honor 2010

  • Гривни, колиета, обици  написа:

    Чудесна и много полезна статия! Благодаря на аворите и нека продължавате все така и за напред. Поздрави и успех!

Оставете коментар

Може да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.